Толкова си прекрасен , че понякога се съмнявам , че си истински.

Имаш усмивка ,с която всяко момиче може да падне в ръцете ти .

Очи , в които всеки потъва щом погледне .

Цвета им е пленяващ... топазен .. златен .. меден , дори понякога черен , но въпреки това не се страхувам от теб .

Имаш устни , които всеки иска да докосне и коса ,в която всеки иска да зарови пръсти .

Всичко в теб е невероятно .. пленяващо !

От горе до долу !

От тайнствения ти поглед до безшумната ти походка .. от ледените ти устни до нежните ти ръце !

Няма нещо в теб , което да не съм се влюбила!

Всяка част от теб е запечатана в мислите ми , в сърцето ми !

Там тя е надписана една по една с моето име .. , което показва колко важна за мен e тази част !

Радвам се че ми принадлежиш !

Радвам се ,че аз ще съм тази , която ще те докосва и целува.

Тази,която ще те сънува .. и надявам се не и да те ревнува .

Знам,че ме обичаш.

И аз го изпитвам !

И не мога да живея без теб !

Но понякога твоята красота ме кара да изпадам в транс.

В транс,от който да не се събуждам.

Транс причинен от твоята красота !

Красота,заради която понякога се съмнявам ,че си истински.

Вредя си сама.

Да,знам това.

Като някаква луда с усмирителна риза търся любовта.

Там сам сама лутам се в гората и плача без да спра.

Защо не те обичам вече.

Какво му стана на това чуство, което ме караше да пърхтя като пеперудка когато те видя.

Което караше очите ми да се замъгляват щом погледнат твоите .

Да потъвам в тях.

Ах,да тези топазени очи.

Да,но тези чуства вече за мен са непознати,и в сълзи те са за веч обляти.

Искам те!

Искам те,чуство на любвта!

Не искам да умра сама .

Искам теб , тук и сега!

Сега без капка срамота !

Здравейте !
Аз съм Изабел , на галено ми казват Бел,Белс,Бела : )
От известно време пиша стихотворения , основно на тема Здрач .
Голяма фенка на поредицата съм (Тийм Едуард) :D
От днес тук ще пускам моите нови стихотворения , ако ви харесват
, моля пишете коментар : )


Poster by Bellssy

Спри

Спри да ме нараняваш!
Спри да ме изоставяш!
Спри да ми го причиняваш!
Спри да ме гледаш!
Спри!
Не разбираш ли спри!
Изгаряш ме!
Пронизваш кожата ми с очи!
Изграждаш бавно и болезнено рани в моето крехко тяло!
Рани,които няма да зарастнат!
Рани,които няма да изчезнат!
Рани,които ще останат завинаги!
Рани,които ще помня цял живот!
Не искам повече мъка!
Не искам повече тъга!
Не искам съжеление от твоя страна!
Искам само да остана сама!

Разкаяние

Прости ми недей ме изоставя
Прости ми,недей ме наранява
Прости ми,недей ме накърнява
Прости на мен и моето сърце
Прости му.То разбра грешката си.
Разбра,че е послушало нечий друг съвет.
Разбра,че е живяло с превръзка на очи.
Разбра,че е лежало на тръни и бодли.
Разбра,че е било изигравано всеки ден
и всеки час.Разбра,че е трябвало да избере
теб тогаз.
А аз. Аз разбрах,че не всички хора са добри.
Разбрах,че има и такива,които могат да ти
правят и злини.

Предчуствах че нещо не е наред ..

Предчуствах че нещо не е наред .. бях му бясна .. исках да му забия един юмрук в лицето .. но знаех,че ще завърши с нова рана на вече счупената ми ръка .
Една част от мен искаше Едуард вече да е тук и да му счупи някоя кост .. да му се развика .. но друга искаше той да не идва толкова бързо .. , защото ако беше бесен .. нещата можеха да стигнат много далеч .. а аз не го исках. Не исках да изгубя нито Едуард, нито Джейкъб .

Защо когато го погледна...

Защо когато го погледна,краката ми се подкосяват?
Защо когато се усмихне погледа ми се замъглява?
Защо когато проговори,устата ми широко се отваря?
Защо?
Дали това е любовта?
Дали се влюбвам отвоно?
О,не пак ли ?!
Отново ли любовта?!
Пак ли ще завърши с непостигната мечта
Пак ли ще получа незаслужена тъга?
Изглежда да,но нека поне този път тя да е последвана от любовта.

Джейкъб не ми го причинявай ..

Джейкъб не ми го причинявай .. не ме карай да се влюбвам в теб !
Не искам да развалям приятелството ни. Защо ме целуна . Не исках . Обичам само Едуард .. или обичаХ само него .. сега и ти си част от моето сърце което вече е разделено на две . В едната половина си ти моя най-добър приятел до скоро .. а сега нещо повече .. . В другата е Едуард човека .. или по-точно вамрира .. без него не мога да живея .. не мога да дишам .. не мога да се смея .. не забелязвам хората които минават покрай мен когато той не е до мен .. нуждая се от него .. .. обичам го с цялото си сърце .... и не бих могла да живея без чуството .. че не дишам когато той не до мен !

Върни си ми сърцето ...

Върни си ми сърцето !
Върни го !
Искам си го !
Искам си го обратно !
Не искам отново да съм ходещо зомби с полузатворени очи !
Не искам да усещам аромата ти !
Не искам да те видя никога повече !
Не искам да ме нараняваш пак така !
Не искам да разпотрошаваш отново и отново моята крехка душа !
Не искам да плачеш и да ми се извиняваш , не искам да ми се молиш нито да ми се обесняваш !
Няма да ти простя !
Не разбра ли ?!
НЯМА !
Никога !
Никога няма да простя на един лицемерен и самовлюбен човек !
Какъв човек .. не човек, а звяр !
Звяр , който се възползва от мен и моето сърце !
Звяр , който лека по лека го раздели на две !

Отчаено по върха вървя аз сега...

Отчаено по върха вървя аз сега.

Немога да намеря моята душа.

Изгубена седи тя сам сама . Там по средата на върха.

Искам да скоча.

Искам да почуствам полъха в косите си.

Да почуствам сладкия въздух в ноздрите си.

Искам да полетя.

Да полетя с птиците.

Да им се усмихна. Да им помахам с ръка.

Да пипна техните крила.

Защо трябваше да ме нараниш така.

Какво ти бях сторила ?

За това,че те обичах повече от собствения си живот.

За това,че спазвах всички твои изисквания за моята „сигурност”.

За това,че ти подарих моето сърце с радост , защото бях сигурна,че

ще ме обичаш завинаги.

Защо ме разочарова?
Защо ме изостави?

Макар и да те обичах толкова много и да вярвах,че си единствената ми

любов на света...

Сега се уверих,че не е така!

Влюбих се отново.

Не вярвах,че ще стане .Поне не толкова скоро.

Но вече съм сигурна,че този човек ще е винаги до мен, и че няма

да ме предаде така както ти мен!

"Приятелство"

"Приятелство"

Приятелството е нещо вечно.
Приятелството е незаменимо.
То е усещането,че можеш
да разчиташ на човека до теб.
Да можеш да му се довериш,
да можеш да му споделяш.
Да си част от него.

Единственото ми желание ...

Единственото ми желание е да се върнеш.
Всичко да бъде както преди.
Да чуствам аромата ти ,да се взирам в очите ти
,да целувам жадно устните ти.Искам те до мен.
Искам да преплитам пръсти в бронзовата ти коса
,да изживея тази моя мечта. - Да докоствам
бялото ти като мрамор лице и да усещам
нежните ти ръце.Тялото ми да изтръпва щом
спуснеш своите ръце и да потъвам в моите
мечти свързани с теб и мен, заедно .Завинаги !

Когато ме притисна към мраморното си тяло...

Когато ме притисна към мраморното
си тяло и слепи ледено-студените
си устни в моите,сладкия ти дъх
ме опияни и останах в обятията ти.
Когато се осъзнах не исках и за миг
да отпуснеш ръцете си.
Искаше ми се да остана така завинаги
.. завинаги до теб!

"Обич"

"Обич"

Обичам те. Обичам те повече
от звездите на небето и
пясъка в морето.Без тебе
не мога да живея . . нито да
дишам,нито да се смея.
Въздуха не ми достига щом
ме прегърнеш ти и ме
погледнеш с елмазените си очи.

Твоето прерфектно изваено лице...

Твоето прерфектно
изваено лице,твоите
ледено-студени и тънки
устни.
Твоя тайнствен,но спиращ
дъха поглед.
Тези 3 неща,с които ти ме
плени,с които се влюбих в теб.
И бях сигурна,че тази любов ще е завинаги.

"Когато си тръгна"

"Когато си тръгна"

Когато пак си тръгна,
всичко се преобърна.
Останах сам сама с разранена
до основи душа.
И това се случи в нощта на пълната луна.
В нощта изпълнена със скръб и тъга.

"Една история за любов"

"Една история за любов"

Той се приближаваше бавно към мен с крива усмивка.. и не спирше.
Бях замаяна , .. той ме "омагъосваше" със своя поглед .. с всяка негова крачка
погледа ми се замъгляваше и бях готова да се хвърля в обятията му , ... за да
мога поне за малко да задоволя сърцето си.
То което толкова много искаше да чуе ритъма на неговото , да бъде до него завинаги.
Но сърцето ми не се успокои , то продължи да тупти в нечуван от мене до сега ритъм ,
и тогава един вътрешен глас ми каза -
" Да мила Бела , това е любовта "

Заведе ме в гората ..

Заведе ме в гората,спря се и ме погледна в очите.
Затъи дъх и проговори.Каза ми,че това е продължило дълго,че не
е било правилно ..., че не си ме обичал.Първоначално не
повярвах,не успях да осъзная , какво се случва,но ти каза "сбогом" ,
целуна челото ми и си тръгна. .. Започнах да крещя името ти.
Бягах,спъвах се и се влачех по прашния път и те търсих с очи.Търсих аромата
ти,ледения ти дъх и златистите ти очи, .. независимо от думите ти.
еб обаче те нямаше,ти вече си беше отишъл.

"Сама"

"Сама"

Изоставена в нощта,призована от смърта.

Далеч от теб стоя без сянка в нощта.

Защо стана така,защо ме изостави сам сама .. ??

Знаеше колко те обичам,знаеше,че живея заради теб!

Сега съм с разбито сърце.То остана в твоите ръце.

Изгубена в тъмнината,оставена на произвола на съдбата.

Защо го направи,защо си тръгна от мен с моето сърце !

Здравейте !
Аз съм Изабел , на галено ми казват Бел,Белс,Бела : )
От известно време пиша стихотворения , основно на тема Здрач .
Голяма фенка на поредицата съм (Тийм Едуард) :D
От днес тук ще пускам моите нови стихотворения , ако ви харесват
, моля пишете коментар : )


Poster by Bellssy