Нова луна,ново начало.
Нова съм сега , а сърцето ми безмълвно то е спряло.
Живота ми без теб не продължава.
Той умира ... изчезва .. потъмнява.
Не е като новата луна.
Чиста като нея , бяла , блестяща и магична .
Той е мътен .. черен и безличен.
Без тебе той е нищо за мен .
Нищо.
От бялата пътека в нощта се превърна в мрачната и черна бездна на деня.
Не само на деня , но и на нощта.
Върни се при мен сега.
Ако ли не ще умра .
Ще се самоубия.
Безмълвна ще стоя на поляната сама.
Да , сама без теб с нож в ръка .
Ще забия острата му част в моята гърда , а от нея ще избликне струя тъга .. струя от умрялата ми вече душа . Струя изпълнена с кръвта . Кръвта на любовта.