Отчаено по върха вървя аз сега...

Отчаено по върха вървя аз сега.

Немога да намеря моята душа.

Изгубена седи тя сам сама . Там по средата на върха.

Искам да скоча.

Искам да почуствам полъха в косите си.

Да почуствам сладкия въздух в ноздрите си.

Искам да полетя.

Да полетя с птиците.

Да им се усмихна. Да им помахам с ръка.

Да пипна техните крила.

Защо трябваше да ме нараниш така.

Какво ти бях сторила ?

За това,че те обичах повече от собствения си живот.

За това,че спазвах всички твои изисквания за моята „сигурност”.

За това,че ти подарих моето сърце с радост , защото бях сигурна,че

ще ме обичаш завинаги.

Защо ме разочарова?
Защо ме изостави?

Макар и да те обичах толкова много и да вярвах,че си единствената ми

любов на света...

Сега се уверих,че не е така!

Влюбих се отново.

Не вярвах,че ще стане .Поне не толкова скоро.

Но вече съм сигурна,че този човек ще е винаги до мен, и че няма

да ме предаде така както ти мен!