Вредя си сама.

Да,знам това.

Като някаква луда с усмирителна риза търся любовта.

Там сам сама лутам се в гората и плача без да спра.

Защо не те обичам вече.

Какво му стана на това чуство, което ме караше да пърхтя като пеперудка когато те видя.

Което караше очите ми да се замъгляват щом погледнат твоите .

Да потъвам в тях.

Ах,да тези топазени очи.

Да,но тези чуства вече за мен са непознати,и в сълзи те са за веч обляти.

Искам те!

Искам те,чуство на любвта!

Не искам да умра сама .

Искам теб , тук и сега!

Сега без капка срамота !